1

2002 · Статия

Стратегическото планиране в съвременната болница

Мила Георгиева

Концептуална рамка на стратегическото планиране като инструмент за управление на болницата в условия на реформа и несигурна външна среда

Как да цитирате статията

Георгиева, М. (2002). Стратегическото планиране в съвременната болница. Здравна икономика и мениджмънт, бр. 1(3). ИК „СТЕНО“.

Разширено структурирано резюме

Въведение

Новата здравна политика и реформите в здравната система променят средата, в която функционират болниците. Лечебното заведение вече не може да се управлява само чрез краткосрочно разпределение на ресурси и реакция на възникнали проблеми. Необходим е подход, който позволява организацията да предвижда промяната, да оценява външната среда и да избира целенасочено посоката на развитие.

Публикацията представя стратегическото планиране именно като такъв инструмент — рационален процес за опознаване на средата, изпреварваща реакция на несигурността и превръщане на желаната промяна в последователни управленски действия.

Цел

Да се характеризира стратегическото планиране в болничната организация, да се разграничат неговите етапи и подходи и да се покаже мястото му спрямо останалите видове планиране в лечебното заведение.

Стратегическото планиране като управленска навигация

Стратегическото планиране е разгледано като инструмент за ориентация в динамична и трудно предсказуема среда. То не се свежда до изготвяне на документ, а включва процес на анализ, избор и подготовка на действия, чрез които болницата да постигне желаното бъдещо състояние.

Ключовият управленски въпрос не е само „какво правим сега?“, а „каква болница искаме да бъдем и какви промени трябва да реализираме, за да стигнем дотам?“.

Връзка с другите видове планиране

Стратегическото планиране се разглежда във взаимодействие с тактическото и оперативното планиране. Стратегията определя посоката и приоритетите, докато по-краткосрочните планове превръщат тези решения в конкретни дейности, срокове, отговорности и ресурсни ангажименти.

Без такава връзка стратегическият план рискува да остане декларативен, а оперативните решения — да бъдат фрагментирани и несвързани с общата посока на болницата.

Три подхода към планирането

Публикацията разграничава централизиран, децентрализиран и интерактивен (колективен) подход.

  • Централизираният подход концентрира процеса в ръководното ниво и осигурява яснота и единна посока.
  • Децентрализираният подход включва по-активно отделните структурни звена и използва тяхното специфично знание.
  • Интерактивният подход търси съгласуване между управленските нива и участие на различни групи в процеса на формулиране на стратегията.

Подготвителният етап

Особено внимание се отделя на подготовката преди същинското формулиране на стратегическия план. Необходимо е да се събере и анализира информация за болницата и средата, да се изяснят основните проблеми и ограничения, да се съгласуват участниците в процеса и да се създаде организационна готовност за планиране.

Това е критичен момент, защото качеството на стратегията зависи от качеството на информацията и от реалистичното разбиране на началното състояние.

Принципна схема на стратегическия план

Представена е принципна схема на стратегически план на болницата, в която логично се свързват анализът на средата и състоянието на организацията, определянето на желаното развитие, формулирането на цели и приоритети и последващото им превръщане в конкретни действия.

Тази логика превръща стратегическия план в управленски механизъм, а не просто в административен документ.

Ползи за болницата

  • по-добро разбиране на външната среда и възможните промени;
  • по-ясно формулиране на посоката и приоритетите;
  • координация между различните нива на управление;
  • по-добро съгласуване между стратегически, тактически и оперативни решения;
  • по-целенасочено използване на ограничените ресурси;
  • по-висока готовност за организационна промяна и адаптация.

Основни приноси

  • адаптира логиката на стратегическото планиране към болничната организация;
  • описва етапите и взаимодействието между различните равнища на планиране;
  • сравнява централизирания, децентрализирания и интерактивния подход;
  • подчертава значението на подготвителния етап и анализа на средата;
  • предлага принципна схема на стратегически план за болница;
  • поставя ранна концептуална основа на последващата научна линия за стратегическо управление и диагностичен анализ на лечебните заведения.

Заключение

Стратегическото планиране е представено като необходим управленски инструмент за болницата в условията на реформа и нестабилна среда. То подпомага ръководството да премине от реактивно към изпреварващо управление, като свърже анализа на средата с избора на желана промяна и конкретните действия за нейното осъществяване.

Най-голямата му стойност е в създаването на последователност между бъдещата визия на болницата и ежедневните управленски решения.

Научни ключови думи

стратегическо планиране в болницастратегическо планиранеболнично планиранестратегически планстратегически план на болницастратегическо управлениеболничен мениджмънтздравен мениджмънтhospital strategic planninghospital managementstrategic managementhealthcare managementуправление на болницалечебно заведениездравна реформаорганизационна промянауправление на промянатавъншна средаанализ на средатамисияцелиприоритетипланиранеоперативно планиранетактическо планиранецентрализирано планиранедецентрализирано планиранеинтерактивно планиранеколективно планиранеподготвителен етапуправленски решениястратегически изборimplementationконтролболницабългарски болнициБългария