2002 · Статия
Стратегическото планиране в съвременната болница
Концептуална рамка на стратегическото планиране като инструмент за управление на болницата в условия на реформа и несигурна външна среда
Как да цитирате статията
Георгиева, М. (2002). Стратегическото планиране в съвременната болница. Здравна икономика и мениджмънт, бр. 1(3). ИК „СТЕНО“.
Разширено структурирано резюме
Въведение
Новата здравна политика и реформите в здравната система променят средата, в която функционират болниците. Лечебното заведение вече не може да се управлява само чрез краткосрочно разпределение на ресурси и реакция на възникнали проблеми. Необходим е подход, който позволява организацията да предвижда промяната, да оценява външната среда и да избира целенасочено посоката на развитие.
Публикацията представя стратегическото планиране именно като такъв инструмент — рационален процес за опознаване на средата, изпреварваща реакция на несигурността и превръщане на желаната промяна в последователни управленски действия.
Цел
Да се характеризира стратегическото планиране в болничната организация, да се разграничат неговите етапи и подходи и да се покаже мястото му спрямо останалите видове планиране в лечебното заведение.
Стратегическото планиране като управленска навигация
Стратегическото планиране е разгледано като инструмент за ориентация в динамична и трудно предсказуема среда. То не се свежда до изготвяне на документ, а включва процес на анализ, избор и подготовка на действия, чрез които болницата да постигне желаното бъдещо състояние.
Ключовият управленски въпрос не е само „какво правим сега?“, а „каква болница искаме да бъдем и какви промени трябва да реализираме, за да стигнем дотам?“.
Връзка с другите видове планиране
Стратегическото планиране се разглежда във взаимодействие с тактическото и оперативното планиране. Стратегията определя посоката и приоритетите, докато по-краткосрочните планове превръщат тези решения в конкретни дейности, срокове, отговорности и ресурсни ангажименти.
Без такава връзка стратегическият план рискува да остане декларативен, а оперативните решения — да бъдат фрагментирани и несвързани с общата посока на болницата.
Три подхода към планирането
Публикацията разграничава централизиран, децентрализиран и интерактивен (колективен) подход.
- Централизираният подход концентрира процеса в ръководното ниво и осигурява яснота и единна посока.
- Децентрализираният подход включва по-активно отделните структурни звена и използва тяхното специфично знание.
- Интерактивният подход търси съгласуване между управленските нива и участие на различни групи в процеса на формулиране на стратегията.
Подготвителният етап
Особено внимание се отделя на подготовката преди същинското формулиране на стратегическия план. Необходимо е да се събере и анализира информация за болницата и средата, да се изяснят основните проблеми и ограничения, да се съгласуват участниците в процеса и да се създаде организационна готовност за планиране.
Това е критичен момент, защото качеството на стратегията зависи от качеството на информацията и от реалистичното разбиране на началното състояние.
Принципна схема на стратегическия план
Представена е принципна схема на стратегически план на болницата, в която логично се свързват анализът на средата и състоянието на организацията, определянето на желаното развитие, формулирането на цели и приоритети и последващото им превръщане в конкретни действия.
Тази логика превръща стратегическия план в управленски механизъм, а не просто в административен документ.
Ползи за болницата
- по-добро разбиране на външната среда и възможните промени;
- по-ясно формулиране на посоката и приоритетите;
- координация между различните нива на управление;
- по-добро съгласуване между стратегически, тактически и оперативни решения;
- по-целенасочено използване на ограничените ресурси;
- по-висока готовност за организационна промяна и адаптация.
Основни приноси
- адаптира логиката на стратегическото планиране към болничната организация;
- описва етапите и взаимодействието между различните равнища на планиране;
- сравнява централизирания, децентрализирания и интерактивния подход;
- подчертава значението на подготвителния етап и анализа на средата;
- предлага принципна схема на стратегически план за болница;
- поставя ранна концептуална основа на последващата научна линия за стратегическо управление и диагностичен анализ на лечебните заведения.
Заключение
Стратегическото планиране е представено като необходим управленски инструмент за болницата в условията на реформа и нестабилна среда. То подпомага ръководството да премине от реактивно към изпреварващо управление, като свърже анализа на средата с избора на желана промяна и конкретните действия за нейното осъществяване.
Най-голямата му стойност е в създаването на последователност между бъдещата визия на болницата и ежедневните управленски решения.