Нормативна и стратегическа база, касаеща анализа на болничната дейност в България

Въведение

Изискването за ефективност превръща анализа на болничната дейност от вътрешна управленска практика в нормативно и стратегически обусловена необходимост. Болничните ръководства трябва да могат да доказват не само финансов резултат, но и съответствие с национална здравна политика, медицински стандарти, договорни цели, показатели за ресурси, дейност и качество.

Управлението, основано на доказателства, изисква комплексният диагностичен анализ да бъде съобразен едновременно със законови норми, стратегически приоритети и реалния информационен капацитет на лечебното заведение.

Цел

Да се систематизират изискванията към отчитането и анализа на болничната дейност, заложени в българските нормативни и стратегически документи, и да се оцени доколко те създават последователна основа за комплексен анализ на ефективността на лечебните заведения.

Три предпоставки за изграждане на комплексен модел

1. Теоретична и международна основа — стейкхолдери, показатели, ключови направления и сравнителен анализ на съществуващи модели.
2. Нормативни и стратегически изисквания — правила за отчетност, анализ, ефективност, качество и управление.
3. Реален болничен капацитет — организация на отчитането, информационни системи и съществуваща аналитична практика.

Трите компонента определят границите на реалистичен български модел за performance measurement и диагностичен анализ.

Законови изисквания към отчетността и анализа

Законът за счетоводството поставя отговорност върху органите на управление за своевременното съставяне, съдържание и публикуване на финансовите отчети и годишните доклади за дейността. Годишният доклад трябва да включва развитие и резултати, състояние на предприятието, основни рискове, важни събития, вероятно бъдещо развитие, научноизследователска и развойна дейност и финансови рискове. Прегледът следва да бъде балансиран и изчерпателен и при необходимост да включва и нефинансови показатели, включително информация за персонала и околната среда.

Търговският закон допълва рамката с изисквания за годишен финансов отчет, годишен доклад за дейността, планирана стопанска политика, инвестиции, развитие на персонала и значими сделки.

Специфични изисквания към лечебните заведения

Законът за лечебните заведения изисква управителите и изпълнителните директори да представят план за дейността и икономическата ефективност за една финансова година и при поискване да предоставят информация за медицинските дейности, използваните ресурси и анализа на ефективността на лечебното заведение.

Националните медицински стандарти добавят специфични изисквания по медицински специалности и представляват важна база за оценка на клинични и организационни аспекти. През 2011 г. най-много проверки са отчетени по стандартите по кардиология, диализно лечение, хирургия, акушерство и гинекология и обща медицинска практика.

Критерии при избор на болнични ръководители

Наредба №9 за конкурсите за възлагане на управлението на лечебни заведения включва оценка на приложимостта на целите и задачите, съответствието с нормативната уредба, анализ на здравно-демографски и здравно-икономически показатели, анализ на обективното състояние и съответствие на приоритетите с националната здравна политика.

Така диагностичният анализ е включен още в процеса на избор на болнично ръководство и се свързва с управленската компетентност.

Национална здравна стратегия 2008–2013: конкретни цели

Стратегическа цел II поставя акцент върху гарантирани здравни услуги с повишено качество и достъп, включително разработване на правила за здравен и клиничен мениджмънт, основани на научни доказателства, и единни критерии за оценка на ефективността и ефикасността.

Стратегическа цел IV е насочена към преструктуриране и ефективно управление на болничната помощ. Сред конкретните задачи са въвеждане на индикатори за оценка на болничната дейност и развитие на системата за управление, мониторинг и контрол на ефективността.

Стратегически документи за преструктуриране и информация

Концепцията за по-добро здравеопазване 2010–2015 идентифицира управленска слабост и недостатъчно развит професионален здравен мениджмънт. Сред направленията са преструктуриране на болничния сектор, по-прозрачно управление и развитие на електронното здравеопазване чрез регистри и интегрирана информационна система.

Концепцията за преструктуриране на болничната помощ свързва реформата със стабилност на болничните структури и по-добра ефективност, а Националната здравна карта поставя акцент върху ефективното разходване на обществения ресурс, достъпност, своевременност, достатъчност, качество и рационализиране на системата.

Държавни и университетски болници: 7 контролни условия

В договорите за управление на болници с преобладаваща държавна собственост са посочени 7 условия, свързани с възнаграждението на ръководствата:

1. просрочени задължения към доставчици над 0,1% от общите разходи;
2. коефициент приходи/разходи под 0,98;
3. използваемост на легловия фонд под 70%;
4. увеличение на времетраенето на един оборот на материалните запаси с повече от 5%;
5. разходи за лекарства и медицински консумативи над 35% от общите разходи;
6. коефициент на абсолютна ликвидност под 1;
7. леталитет над средната стойност за лечебното заведение през последните 3 години.

Тези критерии показват пряка връзка между управленското възнаграждение и измерими финансови, ресурсни и медицински резултати.

Пет условия за допълнително възнаграждение

При положителен финансов резултат и липса на просрочени задължения допълнително възнаграждение е възможно при изпълнение на най-малко 3 от 5 условия:

• коефициент приходи/разходи над 1,05;
• използваемост на легловия фонд над 80%;
• средният престой е запазен или намален;
• времетраенето на един оборот на материалните запаси е намалено с над 3%;
• абсолютна ликвидност над 1.

Общински болници: териториална вариабилност

При общинските лечебни заведения съдържанието на договорите за управление се определя от съответния общински съвет, което води до значителни различия между териториите.

В София отчетите се представят след всяко тримесечие и след приключване на финансовата година, а възнагражденията се обвързват с приходи от медицинска дейност, използваемост на леглата, персонал, изменение на задълженията и финансов резултат. В Русе бизнес задачата включва рентабилност, производителност, обем на продажбите, печалба/загуба, пазари, използване на съоръжения, работни места, задължения и инвестиции. В Пловдив се използват показатели за печалба/загуба, задлъжнялост, средна брутна заплата, ДМА, персонал и изпълнение на целеви задачи. В Варна бизнес задачата е обвързана със стратегията за развитие и икономически показатели, а при неизпълнение е предвидена възможност за прекратяване на договора. В Бургас също се използват бизнес програми и икономически показатели.

Основен системен проблем

Изисквания към отчетността и анализа съществуват в множество документи, но са разнопосочни по съдържание, форма и начин на приложение. Липсва унифицирана рамка, която да позволява сравнимост между поставените управленски цели и действително постигнатите резултати.

Особено значим е фактът, че различните правила за държавни и общински болници могат да създадат различни критерии за това какво се счита за добро управление и ефективност.

Основни приноси

• систематизиране на нормативните и стратегическите източници, които определят болничната отчетност и анализ;
• извеждане на конкретни финансови, ресурсни и медицински показатели, използвани при договорите за управление;
• свързване на националната здравна стратегия с необходимостта от индикатори за болнична ефективност;
• идентифициране на различия между държавни и общински механизми за управление;
• доказване на необходимостта от унифицирани критерии за комплексен диагностичен анализ;
• обосноваване на връзката между нормативно съответствие, performance measurement и evidence-based hospital management.

Изводи

Българската нормативна и стратегическа рамка съдържа множество отделни изисквания към ефективността, отчетността, финансовото състояние, ресурсите, качеството и управлението на болниците, но не ги интегрира в единна система за анализ.

Необходим е унифициран модел за комплексен диагностичен анализ, който да свързва законовите изисквания, националните приоритети, договорите за управление и реалните резултати на лечебното заведение и да позволява на ръководствата да оценят дали организацията е ефективна и управлявана добре.

Научни ключови термини