Мнение на докторантите по медицина за сътрудничеството между учените и целевата общност на здравните проекти в България

Въведение

Ефективните и устойчиви здравни проекти изискват не само научна експертиза, но и реално участие на общностите, към които са насочени интервенциите. Community-Based Participatory Research (CBPR) поставя изследователите и представителите на целевата общност в партньорство през целия изследователски процес — от формулирането на проблема и целите до събирането на данни, интерпретацията и разпространението на резултатите.

Основата на този подход е преходът от изследване „върху“ общността към изследване „с“ общността. Четири принципа определят качеството на такова партньорство: доверие, сътрудничество, високо качество на науката и етика.

Цел

Да се оцени мнението на докторантите от Медицински университет – Варна за значението на съвместната работа между учени и представители на целевите общности в различните етапи на здравните проекти в България.

Шест компонента на CBPR

Общностното участие е структурирано в 6 практически компонента:

1. участие на общността при определяне на целите и дневния ред на изследването;
2. участие при разработване на изследователския протокол;
3. участие при събиране и анализ на данните;
4. докладване на резултатите пред общността;
5. реална полезност на изследването за общността;
6. участие на общността при представяне на резултатите пред научната общност.

Материал и методи

През 2013 г. е проведено пряко анонимно анкетно проучване сред 45 докторанти от Медицински университет – Варна: 20 мъже и 25 жени, представители на 17 научни направления. Въпросникът съдържа 10 въпроса с открити отговори. Данните са обработени чрез вариационен анализ (ANOVA).

Дизайнът позволява оценка не само на общото отношение към партньорството с общността, но и на готовността за включване на представители на общността в конкретни изследователски дейности.

Резултати

Участие на общността при планиране

65% от анкетираните биха включили представители на съответната целева общност в планирането на научното изследване, докато 20% не биха го направили. Налице е принципна подкрепа за участие на общността още преди началото на събирането на данни.

Материална мотивация

24 докторанти (54%) считат, че не е необходима материална стимулация за представителите на общността, участващи в изследването. Резултатът поставя въпроса дали участието се възприема като граждански и партньорски ангажимент или като дейност, за която следва да има отделни стимули и ресурси.

Участие в събирането на данни

40% приемат, че представителите на целевата общност могат активно да допринасят при събирането на данните, докато 38% са на противоположното мнение. Почти равномерното разделение показва липса на устойчиво разбиране за ролята на общността като активен участник в изследователския процес.

Достъп до доклада и резултатите

58% от респондентите считат, че докладът и конкретните резултати от проведеното проучване трябва да бъдат предоставени на основните участници от целевата общност. Това подкрепя принципа за обратна връзка и споделяне на знанието с хората, които са допринесли за изследването.

Участие в представянето на резултатите

45% не подкрепят участие на представители на общността при представянето на резултатите пред самата общност, докато 31% са на противоположно мнение. Този резултат очертава дефицит именно в по-високите равнища на партньорство, при които общността участва и в интерпретацията и комуникацията на научното знание.

Рискове и възприемани ползи

28 докторанти (72%) не виждат заплахи или рискове от включването на целевата общност в научното изследване; опасение изразява само 1 участник (2%). В същото време само 2 докторанти (6%) формулират конкретни предимства от такова участие, докато 13 (41%) са скептични. Комбинацията между ниско възприеман риск и слабо разпознаване на ползите показва по-скоро дефицит на знания и опит, отколкото принципна съпротива към CBPR.

Интерпретация

Ключовият резултат е разминаването между общата готовност за включване на общността и ограниченото разбиране за нейната активна изследователска роля. Подкрепата е по-висока при планиране и предоставяне на резултатите, но намалява при събиране на данни, представяне и оценка на конкретните ползи.

Това очертава необходимост от обучение, което да представя CBPR като методологичен подход, а не само като форма на комуникация или обществено участие.

Основни приноси

• предоставяне на емпирични данни за нагласите на млади медицински изследователи към CBPR в България;
• оценка на конкретни етапи на общностното участие вместо само общо отношение към партньорството;
• идентифициране на дефицит между позитивната нагласа и реалното разбиране на ролята на общността;
• обосноваване на необходимостта от проблемно-ориентирано обучение по здравни проекти и общностно участие;
• свързване на научната подготовка на докторантите с устойчивостта и обществената приложимост на здравните интервенции.

Изводи

Сътрудничеството между изследователи и целеви общности има потенциал да подобри релевантността, доверието и устойчивостта на здравните проекти, но изисква целенасочена подготовка на младите учени. Самото позитивно отношение към участието не е достатъчно, когато липсват конкретни знания за съвместно планиране, събиране на данни, интерпретация и дисеминация.

Проблемно-ориентираните програми за обучение по здравни проекти и CBPR могат да изградят капацитет за партньорски изследвания, при които научното качество и обществената полезност се развиват едновременно.

Научни ключови термини