Изследване на актуалните рискове сред младите хора като потребители на социални мрежи

Въведение

Социалните мрежи са съществена част от ежедневната комуникация, социализацията и достъпа до информация на младите хора, но същевременно са среда за възникване на нови и бързо променящи се рискове. Изследването е разработено като първи аналитичен продукт по Erasmus+ проекта „Prevention of youth risky viral trends“ и има за задача да създаде научна основа за последващо разработване на методи за превенция, методология и практически наръчник.

Рисковете са разгледани не само като отделни инциденти, а като система от взаимосвързани заплахи за психичното здраве, поверителността, социалните отношения, поведението и безопасността на младите хора. Анализът съчетава международна литература, емпирични данни от партньорските държави и собствено анкетно изследване.

Цел

Целта е да се изследват, анализират и систематизират актуалните рискове сред деца и млади хора, свързани с използването на социални мрежи, и да се определи кои рискове са най-значими за потребители на възраст 14–29 години.

Основни задачи и хипотези

Изследването включва анализ на характеристиките и влиянието на социалните мрежи; проучване на рисковете от международна теоретична перспектива, национална емпирична перспектива и собствена анкетна перспектива; и определяне на актуалните рискове за младите хора в партньорските държави.

Сред предварително формулираните хипотези са, че социалните мрежи могат да намаляват уменията за комуникация лице в лице, да насърчават участие в рискови тенденции, да увеличават тревожността, зависимостта и социалната изолация; че зависимостта от виртуалното пространство може да подкрепя изграждането на „фалшива“ онлайн идентичност; и че младите хора имат нужда от целенасочени знания и умения за разпознаване и превенция на риска.

Материал и методи

Приложен е комбиниран подход с три аналитични перспективи: теоретична — актуални международни публикации за характера и въздействието на социалните мрежи; емпирична — статистически данни от изследвания, проекти и национални източници от България, Северна Македония, Полша и Австрия; и анкетна — собствено международно проучване, проведено през 2023 г. с единен въпросник.

Общата извадка включва 392 млади хора: 276 от България, 31 от Северна Македония, 41 от Полша и 44 от Австрия. Целевата възрастова група е 14–29 години. Единният инструмент и общата методология позволяват представяне на резултатите по държави и последващо сравнително обобщение.

Резултати

България: възприятие за риск и личен опит

Българската извадка включва 276 респонденти, от които около 93% са на възраст 14–18 години и около 7% — 19–29 години. 90% приемат, че съществуват рискови бързо разпространяващи се виртуални тенденции, а 74% смятат, че социалните мрежи имат отрицателно влияние върху живота и благополучието на младите хора.

Като най-разпознаваеми рискове, посочени от приблизително 70–80% от участниците, се открояват кибертормозът, кражбата на лични и финансови данни (phishing), фалшивите новини и дезинформацията и интернет зависимостта. В групата със средна разпознаваемост (около 50–60%) попадат срещите с непознати, чувствителното съдържание, негативното влияние върху концентрацията и вниманието, опасните онлайн предизвикателства и негативното влияние върху самооценката. Социалната изолация, лошите ролеви модели и инфлуенсърите и изкривяването на ценностната система са по-слабо разпознавани — около 30%.

30% от българските участници заявяват, че лично са били засегнати от изброените рискове, 12% са били свидетели на подобно излагане сред приятели и познати, а 58% отричат лична експозиция. Сред най-често описваните преживявания са зависимост, кибертормоз и понижена самооценка.

Познания за защита: разминаване между самооценка и конкретни умения

Около 74% от българските участници заявяват, че познават методи за защита, а 26% признават липса на такива знания. Когато обаче са помолени да посочат конкретни методи, отговор дават 202 от 276 души. От тях 97 не могат да посочат конкретен метод, а 105 дават специфичен отговор. При отчитане и на неотговорилите авторите изчисляват, че приблизително 62% от участниците нямат реални знания за методи за интернет безопасност, а около 38% могат да посочат конкретни защитни действия.

Сред тези, които посочват методи, 63 млади хора (65%) споменават само един метод, а 32 (35%) — два метода; липсват отговори с повече от два метода. Най-често се споменават защита на лични данни, силни пароли, блокиране на профили, избягване на комуникация с непознати и ограничаване на споделянето на реални данни. 78% от българските респонденти смятат, че специализирана методология за превенция на рисковете в социалните мрежи би била полезна.

Сравнителни данни от партньорските държави

В Северна Македония около 90% признават наличието на рискови виртуални тенденции и 74% отчитат отрицателно влияние върху благополучието. Интернет зависимостта е най-често посочваният риск, а 77% от отговорите при преживени рискове са свързани с нея. Само около 39% заявяват познаване на защитни методи, а при конкретното им посочване едва 3 от 31 участници дават адекватни примери.

В Полша около 70% признават, че не са запознати с методите за защита, въпреки че в конкретни отговори се посочват отказ от покани от непознати (51,2%), проверка за общи познати (39%) и непубликуване на лична информация (39%). Най-често преживените рискове са лоши ролеви модели и инфлуенсъри (52%), чувствително съдържание (48%), социална изолация (44%) и срещи/взаимодействия с непознати (44%).

В Австрия 98% приемат, че съществуват рискови бързо разпространяващи се виртуални тенденции, а 91% смятат, че социалните мрежи влияят отрицателно върху живота и благополучието на младите хора. По 84,1% разпознават фалшивите новини/дезинформацията и интернет зависимостта като значими рискове. 50% съобщават, че лично са били жертва на поне един от изброените рискове, а около 60% посочват, че са наблюдавали подобни преживявания при близки или познати.

Обобщена йерархия на актуалните рискове

За интегрираната оценка авторите комбинират теоретична, емпирична и анкетна перспектива. В теоретичния обзор са отчетени 49 публикации, свързани с междусекторни рискове, 37 с поведенчески, 32 с контактни, 28 с рискове от съдържание и 19 с договорни/комерсиални рискове.

Крайната сравнителна оценка подрежда рисковете така: 1) контактни рискове — 2,67; 2) междусекторни рискове — 2,56; 3) поведенчески рискове — 2,44; 4) рискове, свързани със съдържанието — 2,00; 5) договорни рискове — 1,25.

От анкетната перспектива интернет зависимостта е единственият риск, който е сред най-често посочваните във всичките четири държави. Чувствителното съдържание, фалшивите новини и дезинформацията, кибертормозът и лошите ролеви модели/инфлуенсъри се открояват в три държави. Фишингът, понижената самооценка, проблемите с концентрацията, контактите с непознати и опасните онлайн предизвикателства се срещат сред водещите рискове в две държави.

Заключение

Резултатите показват, че младите хора имат обща осведоменост за част от най-видимите онлайн рискове, но тази осведоменост често не се превръща в системни знания и устойчиви защитни умения. Особено показателно е разминаването между заявеното познаване на методи за защита и способността да бъдат посочени конкретни ефективни действия.

Изследването подкрепя необходимостта от целенасочено образование по дигитална и медийна грамотност, критично мислене, защита на личните данни, безопасна комуникация и управление на психосоциалните ефекти от прекомерната употреба на социални медии. Интегрираната класификация на рисковете предоставя база за приоритизиране на превантивни политики и обучителни интервенции.

Практическо значение

Документът има пряка приложимост за младежки работници, учители, родители, психолози, публични институции и организации, разработващи програми за дигитална безопасност. Систематизираната класификация и сравнителните данни са използвани като основа за следващите проектни продукти — изследване на методите за превенция, методология за превенция на рисковете в социалните мрежи и практически наръчник за младежки работници.

Научни ключови термини