Изследване на методите за превенция сред младите хора като потребители на социални мрежи

Въведение

Социалните мрежи създават значими възможности за комуникация, достъп до информация, учене, творчество и социално участие, но едновременно с това излагат младите хора на широк спектър от рискове. Документът разглежда превенцията не като единична защитна мярка, а като многокомпонентен процес, който изисква съчетаване на образование, критично мислене, технически средства за защита, подкрепа от семейството и професионалната общност и отговорност на дигиталните платформи.

Изследването е разработено по Erasmus+ проекта „Prevention of youth risky viral trends“ (2022-1-BG-01-KA220-YOU-000085174) и поставя акцент върху млади хора на възраст 14–29 години. Анализът обединява международни добри практики, национални политики и емпирични данни от четири партньорски държави — България, Северна Македония, Полша и Австрия.

Цел

Целта е да се изследват, анализират и систематизират методите за превенция на рисковете и вредите, свързани със социалните мрежи и възможното им отрицателно въздействие върху младите хора на възраст 14–29 години.

Основни задачи

Поставени са четири основни задачи: да се проучат международните добри практики за превенция; да се анализират практиките в четирите партньорски държави; да се изследват методите за превенция от гледна точка на самите млади хора чрез анкетно проучване; и да се формулира списък с подходящи превантивни методи, приложими в партньорските държави.

Материал и методи

Приложен е смесен изследователски подход, съчетаващ кабинетно проучване и анкетно изследване. Кабинетното проучване включва преглед на добри практики и иновации, литературен обзор, събиране на данни от официални доклади и бази данни, анализ на характеристиките и политиките на социални медийни платформи и синтез на тенденции и закономерности.

Анкетното проучване използва структуриран въпросник за навиците в социалните мрежи, осведомеността за рисковете, познатите методи за защита и поведението при конкретни онлайн заплахи. Общата извадка е 392 млади хора: 275 от България, 30 от Северна Македония, 41 от Полша и 46 от Австрия. Данните са събирани анонимно чрез онлайн платформи, училища, обществени центрове и други релевантни канали.

Резултати

Характеристика на българската подизвадка

Българската подизвадка включва 275 участници. От тях 95% са на възраст 14–18 години и 5% — на 19–29 години; 52% са мъже и 48% жени; 97% са учащи, а 3% работят. За 75% наличието на интернет по време на ваканция е задължително, а 80% смятат, че в интернет има неща, които могат да им навредят.

Познания за защита и критична оценка на съдържанието

Сред познатите методи за защита най-често се посочват недоверието към всичко публикувано онлайн (73%), контролът върху собствената информация (62%), проверката дали изпращачът на покана е познат или има общи познати (60%), отказът от приемане на покани от непознати (54%) и непубликуването на лична информация (54%). Само 14% заявяват, че не познават много методи за защита.

Относно фалшивите новини 70% заявяват, че могат да разграничат невярна от вярна информация, 10% — че не могат, а 20% посочват, че това не ги интересува. В анализа са идентифицирани 159 млади хора, които едновременно осъзнават наличието на онлайн рискове и заявяват, че могат да разпознават фалшиви новини.

Реакции при кибертормоз и отрицателни онлайн преживявания

При кибертормоз 56% биха разговаряли с роднини и приятели, 35% биха потърсили информация чрез четене, 17% биха гледали обучително видео, а 21% признават, че не знаят как да се справят. Това показва едновременно наличие на активни стратегии и съществена група, която има нужда от конкретно обучение.

По отношение на отрицателните онлайн преживявания 57% не ги споделят с никого, 23% игнорират проблема, 4% не знаят с кого да споделят, а само около 16% биха потърсили близък човек. При онлайн тормоз 60% биха блокирали профила, но 43% биха игнорирали проблема и около 14% биха отговорили с агресия; 13% биха споделили с близки, а 11% биха изтрили приложението. При тези въпроси е възможен повече от един отговор, поради което сумата на процентите може да надхвърля 100%.

Чувствително съдържание и език на омразата

66% от българските участници съобщават, че често попадат на видеа с чувствително съдържание; 19% рядко попадат на такова съдържание поради използване на филтри, а 15% заявяват, че не попадат на подобни материали. Като защитна реакция 44% биха блокирали профила, но 33% биха продължили да гледат от любопитство.

При получаване на съобщения с език на омразата около 48% биха игнорирали и блокирали изпращача, 24% биха изтрили съобщението, 23% не биха го прочели, ако е от непознат профил, а 22% биха отговорили със същия тон. Само 8% посочват позитивен отговор. 10% признават, че лично са изпращали подобни съобщения, а още около 24% — че са го правили като реакция на провокация.

Защита на лични и финансови данни

80% заявяват, че знаят какво представлява злоупотребата с лични и финансови данни, докато 15% нямат информация, а 5% искат да научат повече. Най-познатият метод за защита е допълнителна парола или двуфакторна автентикация — около 60%. Несподелянето на лични и финансови данни е посочено в 56% от отговорите, пълното избягване на споделяне на лични данни — в 38%, а използването на антивирусна програма — в 27%.

Зависимост, непознати и рисково поведение

Ако приятел има зависимост към социалните мрежи, 50% биха предложили лична подкрепа, 23% биха потърсили информация как да помогнат, а 22% признават, че не знаят как. 17% биха препоръчали изтриване на приложението, 12% биха уведомили родителите, а други 17% не смятат зависимостта за проблем.

При покана за среща от непознат профил 42% биха блокирали профила, 41% не биха отговорили и биха изтрили съобщението, но 27% биха комуникирали и биха се срещнали на живо с човека, а 19% не виждат риск в подобна ситуация. Само 6% биха споделили случая с приятели или близки. 64% заявяват, че самите те не изпращат покани за комуникация до непознати.

53% от респондентите са получавали провокативни снимки, а 92% заявяват, че самите те не са изпращали такива изображения.

Йерархия на онлайн рисковете в партньорските държави

На базата на литературния обзор, данни от проекти и изследвания и анкетното проучване документът групира текущите онлайн рискове през 2024 г. в пет категории. Най-висока оценка получават рисковете, свързани с контакт с други лица — 2,67, следвани от междусекторни рискове — 2,56, включително поверителност, физическо и психично здраве и дискриминация; рискове, свързани с поведението — 2,44; рискове, свързани със съдържанието — 2,00; и договорни/комерсиални рискове — 1,25.

Практически препоръки

Препоръките са организирани в четири взаимодействащи равнища: млади хора, родители и семейство, подкрепяща професионална общност и дигитална общност/технологични платформи. Подходът е изрично многомерен и предполага споделена отговорност между семейството, образователните институции, младежките работници, публичните институции, гражданския сектор и технологичните компании.

13 целеви действия за млади хора

Документът систематизира 13 направления: дигитална медийна грамотност; критично мислене; докладване и блокиране; защита на личната информация; обучение за онлайн тормоз; образование за дигиталната репутация; разпознаване на фалшиви новини и дезинформация; проверка на приятели и последователи; баланс между онлайн и офлайн дейности; позитивно онлайн участие; достъп до ресурси за психично здраве; образование по дигитално гражданство и отговорно използване на социалните медии; и скрининг за проблемна употреба на социални медии.

Особено значение се отдава на peer-to-peer обучението, тъй като много от рисковете възникват в отношения между самите млади хора — например кибертормоз, sexting и споделяне на неподходящо съдържание.

Родители и семейство

Препоръчват се активно родителско участие и медиация, обучение на родителите в областта на дигиталните медии, открита комуникация между родители и деца, семеен медиен план, последователни правила за използване на социални медии, наблюдение и разумно ограничаване на екранното време, личен пример от страна на възрастните, зони и периоди без устройства и сътрудничество между родителите.

Документът обръща внимание и на „sharenting“ — споделянето от родители на информация и изображения на децата. Цитираните данни показват, че още през 2010 г. 81% от децата под 2-годишна възраст в 10 държави с високи доходи вече са имали дигитален отпечатък под формата на профил или публикувани изображения.

Подкрепяща и дигитална общност

Професионалната общност трябва да осигурява достъп до консултиране, психологическа и правна помощ и лесни канали за докладване на кибертормоз и други форми на онлайн злоупотреба. От технологичните компании се очаква дизайн, ориентиран към безопасността, механизми за отстраняване на незаконно и вредно съдържание, инструменти за родителски контрол, предупреждения при прекомерна употреба, обозначаване на дигитално манипулирани изображения и по-добро насочване към ресурси за психично здраве.

Препоръчват се също прозрачни и независими оценки на въздействието на платформите върху деца и юноши, споделяне на резултати и данни с независими изследователи при защита на личната информация и създаване на научни консултативни структури с участие на експерти и млади хора.

Заключение

Изследването показва, че информираността за наличието на рискове не е равнозначна на наличие на достатъчни умения за превенция. Много от участниците познават базови защитни действия, но при конкретни ситуации се наблюдават пасивни или рискови реакции — игнориране на тормоз, любопитство към чувствително съдържание, срещи с непознати и агресивни отговори на език на омразата.

Авторите обосновават необходимостта от непрекъснато обучение по дигитална и медийна грамотност, критично мислене, защита на личните данни, управление на онлайн конфликти и психично здраве. Превенцията следва да бъде многомерна и да ангажира не само младите хора, а и родители, учители, младежки работници, институции и технологични компании.

Практическата стойност на изследването е, че данните и препоръките са използвани като основа за последващото разработване на методология и обучителен наръчник за превенция на рисковете в социалните мрежи.

Научни ключови термини