2027 · Статия · Онлайн от 12.11.2026 г.
Приложение на ботулинов невротоксин тип А и изпълнителни функции: международно онлайн анкетно проучване
45 523 участници · 155 държави · 28 езика на анкетата
Как да цитирате статията
Hashemi, F., Hoepner, L., Hashemi, H., et al. (2027). Botulinum neurotoxin type a exposure and executive functioning: A multinational web-based survey. DARU Journal of Pharmaceutical Sciences, 35, Article 7. https://doi.org/10.1007/s40199-026-00681-3.
Първа онлайн публикация: 12 ноември 2026 г. За пълния списък на съавторите използвайте издателския запис.
Разширено структурирано резюме
Въведение
Ботулиновият невротоксин тип А (BoNT-A) намира широко приложение в клиничната практика и естетичната медицина. Наред с установените му терапевтични ефекти, научен интерес представляват възможните взаимовръзки между неговото приложение и различни аспекти на когнитивното и психичното функциониране. Наличните емпирични данни в тази област са сравнително ограничени.
Настоящото изследване е насочено към изпълнителните (екзекутивните) функции — комплекс от когнитивни процеси, които осигуряват планирането, организирането и целенасоченото регулиране на поведението. Разгледани са пет основни области: самоконтрол и инхибиране на реакциите; саморегулация на емоциите; самомотивация; самоорганизация и решаване на проблеми; управление на времето.
Изследването оценява съобщените от участниците затруднения в тези области, които следва да се разграничават от обективно установените нарушения на когнитивните функции.
Цел
Да се изследва връзката между приложението на ботулинов невротоксин тип А и самооценените затруднения в изпълнителните функции в голяма международна извадка, като се анализират различията според честотата на приложение и се оцени устойчивостта на установените зависимости след отчитане на измерени социодемографски и поведенчески фактори.
Материал и методи
Проведено е международно напречно (срезово) анкетно проучване, осъществено чрез онлайн платформи, с участници от 155 държави. Използван е структуриран въпросник, преведен на 28 езика, което е позволило включването на респонденти от различни езикови и социокултурни среди.
Първоначално са оценени данните на 46 611 лица. След изключването на 1 088 участници въз основа на предварително определени критерии окончателната извадка за анализ включва 45 523 души. Събрани са данни за приложението на BoNT-A, честотата на инжекциите и самооценените затруднения в петте области на изпълнителните функции.
Статистическата обработка включва χ²-тестове, дисперсионен анализ (ANOVA) и модели на множествена линейна регресия, оценени чрез генерализирани оценъчни уравнения (Generalized Estimating Equations, GEE). Приложеният подход позволява отчитане на зависимостта между наблюденията в рамките на отделните държави и статистическа корекция за измерени социодемографски и поведенчески фактори.
Проведени са допълнителни анализи на чувствителността за оценка на устойчивостта на установените зависимости.
Резултати
Основни характеристики на изследването
- 45 523 участници в окончателната извадка за анализ
- 155 държави
- 28 езикови версии на въпросника
- 5 изследвани области на изпълнителните функции
1. Различия според честотата на приложение на BoNT-A
Сред участниците, съобщили за приложение на BoNT-A, е установена статистически значима разлика в оценките за самоорганизация и решаване на проблеми в зависимост от честотата на инжекциите (p = 0,008). В групата с ежегодно приложение средната стойност по съответната скала е 42,3 ± 12,9 точки, което съответства на малко по-изразени съобщени затруднения в сравнение с останалите групи.
Величината на установената разлика е малка. За останалите четири области на изпълнителните функции не са установени статистически значими различия според честотата на приложение (p > 0,05).
Следователно резултатите не показват еднопосочна зависимост между честотата на инжекциите и степента на затрудненията във всички изследвани области.
2. Резултати от множествения регресионен анализ
След статистическа корекция за измерените социодемографски и поведенчески фактори е установена слаба, но статистически значима връзка между приложението на BoNT-A и по-високите оценки за затруднения в три области на изпълнителните функции:
| Област на изпълнителните функции | β | 95% ДИ | p |
|---|---|---|---|
| Самоконтрол и инхибиране на реакциите | 0,508 | 0,131–0,886 | 0,008 |
| Саморегулация на емоциите | 0,508 | 0,238–0,778 | < 0,001 |
| Самомотивация | 0,226 | 0,023–0,428 | 0,028 |
Забележка: β — регресионен коефициент; ДИ — доверителен интервал. Положителните стойности на коефициентите показват връзка с по-високи оценки за затруднения по съответните скали, а не подобрение на изпълнителните функции.
За самоорганизацията и решаването на проблеми, както и за управлението на времето, не са установени статистически значими зависимости в основния коригиран анализ.
3. Устойчивост на установените зависимости
Анализите на чувствителността показват като цяло сходни резултати, но при част от установените зависимости се наблюдава отслабване или загуба на статистическа значимост.
Това налага предпазливост при интерпретацията им, особено по отношение на възможното клинично значение на отчетените различия.
Основен резултат: Установените статистически връзки са с малка величина, засягат отделни области на изпълнителните функции и не показват еднопосочна зависимост за всички изследвани показатели.
Обсъждане и ограничения
Резултатите показват наличие на статистически значими връзки между приложението на BoNT-A и самооценените затруднения в определени области на изпълнителните функции. Статистическата значимост обаче не е равнозначна на клинична значимост. Малката величина на регресионните коефициенти и отсъствието на значими зависимости в част от изследваните области не подкрепят предположението за общо нарушение на изпълнителните функции.
Основно методологично ограничение е напречният дизайн на изследването, който не позволява да се установи времевата последователност между приложението на BoNT-A и съобщените затруднения. Използването на данни от самооценка, възможните изкривявания, свързани с подбора на участниците при онлайн проучване, както и влиянието на неизмерени фактори допълнително ограничават възможностите за интерпретация.
Особено внимание заслужава възможното объркващо влияние на показанията за приложение на BoNT-A (confounding by indication). Здравословното състояние и индивидуалните характеристики на лицата, на които се прилага интервенцията, могат самостоятелно да бъдат свързани с показателите за когнитивно функциониране. Това влияние не може да бъде напълно изключено чрез статистическа корекция.
Съществена характеристика на изследването е неговият международен обхват, големият обем на извадката и използването на аналитични модели, отчитащи както индивидуалните фактори, така и групирането на участниците по държави. Получените резултати допринасят за по-прецизното формулиране на изследователските хипотези и обосновават необходимостта от последващи надлъжни проучвания.
Заключение
Международното анкетно проучване установява слаби, статистически значими зависимости между приложението на ботулинов невротоксин тип А и самооценените затруднения в отделни области на изпълнителните функции. След корекция за измерените съпътстващи фактори значими връзки се установяват при самоконтрола и инхибирането на реакциите, саморегулацията на емоциите и самомотивацията.
Получените резултати не доказват причинно-следствена връзка между приложението на BoNT-A и нарушенията в когнитивното функциониране, нито дават основание за извод за общо влошаване на изпълнителните функции.
Необходими са проспективни надлъжни изследвания с по-подробно отчитане на медицинските показания, индивидуалните характеристики на участниците и други потенциални объркващи фактори, за да се изяснят устойчивостта и клиничното значение на установените зависимости.