Диагностичният анализ на дейността на болницата – инструмент за ефективен мениджмънт в условията на криза

Въведение

Здравната реформа и глобалната финансова и икономическа криза поставят българските болници под едновременен натиск за по-висока управленска и оперативна ефективност. В такава среда интуитивното управление е недостатъчно: необходима е система, която превръща данните за дейността в доказателства за вземане на решения.

Публикацията разглежда диагностичния анализ като част от контролинга и performance management — инструмент за системно измерване, оценка и управление на факторите, които определят резултатите на болницата.

Цел

На основата на критичен преглед на водещи теоретични и болнични модели и на емпирични данни от българската практика да се предложи приложен модел за диагностичен анализ с ключови показатели, подходящ за управление на болница в условията на ограничени ресурси и криза.

Материал и методи

Използван е сравнителен анализ на общи и здравно-специфични frameworks за performance measurement, включително Balanced Scorecard, Performance Measurement Matrix, EVITA, Performance Prism, SMART Pyramid, EFQM и WHO PATH.

Теоретичните модели са съпоставени с данни от анкетно проучване в 109 български болници — около 38% от болниците в страната — с 412 респонденти. Анкетата съдържа 25 въпроса от отворен, затворен и полузатворен тип, както и въпроси за определяне на тегловни коефициенти.

Профил на участниците

Извадката включва различни равнища и професионални групи в болницата: 31% ръководен персонал, 48% административен персонал и 21% медицински персонал. Това позволява практиката по диагностичен анализ да бъде оценена от гледната точка на хората, които създават, обработват и използват управленска информация.

Как се използва диагностичният анализ

В 88% от случаите анализът се използва за установяване на текущото състояние на болницата, а решението за провеждането му най-често е резултат от изискване на висшестоящи органи — 70%.

Вътрешният анализ е концентриран основно върху медицинската дейност — 21% и финансовата дейност — 17%. Същевременно 98% от анкетираните включват и показатели за факторите на външната среда.

Три групи подходи за оценка на болничната дейност

1. Външна оценка — инспекции, проучвания сред потребители и общество, оценка от трета страна, акредитация и статистически индикатори.
2. Общи модели за диагностичен анализ — корпоративни frameworks като Balanced Scorecard, Performance Prism, EVITA, SMART, EFQM, TQM, Six Sigma и benchmarking.
3. Модели, създадени специално за здравеопазването — WHO PATH, канадски, датски, френски и други системи.

Разнообразието е голямо — в разглежданата литература се посочват близо 100 различни методики и модели в здравеопазването, което прави избора на подходящ инструмент за българските болници методологично сложен.

Теория срещу практика: 11 групи показатели

Съществуващите модели и реалната българска практика са сравнени по 11 групи показатели. Чрез честотата на използване и тегловни коефициенти групите са ранжирани и използвани като основа за предложения приложен модел.

Предложеният модел: вътрешна среда

Моделът обхваща 11 ключови направления на вътрешната среда:

• медицинска перспектива;
• финансова перспектива;
• ръководство, политика и стратегия;
• служители и резултати за служителите;
• партньори и доставчици;
• вътрешни процеси;
• ключови резултати от дейността;
• ползи за обществото;
• болнична информационна система;
• клиенти и резултати за клиентите;
• обучение, иновации и адаптация.

Предложеният модел: външна среда

Външната среда включва показатели за клиенти, конкуренти и посредници, икономически фактори, здравната система, демографски фактори, здравното състояние на населението, пазара на медицински труд, социални и информационни фактори. Така анализът се разширява отвъд вътрешните резултати и свързва болницата с националната, регионалната и локалната среда.

Основни приноси

• свързва диагностичния анализ с evidence-based management и контролинга;
• съпоставя международни frameworks с реалната практика в 109 български болници;
• структурира сравнението по 11 групи показатели;
• предлага практически модел, който съчетава вътрешна и външна среда;
• показва, че клиничната и финансовата перспектива доминират практиката, но не са достатъчни за комплексна управленска диагностика;
• поставя основа за последващото разработване на многомерен модел за диагностичен анализ.

Заключение

Диагностичният анализ трябва да бъде интегрална част от планирането, контрола и стратегическото управление на болницата. Неговата стойност не е в натрупването на показатели, а в подбора на измерители, които отразяват стратегията, превръщат данните в управленска информация и позволяват своевременно откриване на отклонения и възможности за подобрение.

В условията на криза това е особено важно: комплексният анализ на вътрешната и външната среда позволява ограничените ресурси да бъдат управлявани по-обосновано и резултатите да се свързват с реалните цели на лечебното заведение.

Научни ключови думи