За диагностичния анализ и ефективността в управлението на българските болници

Въведение

Корпоративният диагностичен анализ се развива като подход за свързване на организационните резултати с предварително поставените цели. В болничното управление тази логика е особено важна, защото ефективността не може да бъде оценена само чрез отчет на извършената дейност — необходимо е да се проследи дали резултатите съответстват на бизнес плановете, управленските приоритети и стратегията.

Публикацията изследва именно разликата между теоретичната функция на диагностичния анализ и начина, по който той реално се използва в българските болници.

Цел

Да се проучи настоящата практика на диагностичния анализ на ефективността в българските болници и да се установят неговите цели, обхват, особености и най-често използвани направления и показатели.

Материал и методи

Проучено е мнението на 412 специалисти, работещи в 109 български болници от различен тип, през периода 2006–2008 г.

Използвана е анкета с 25 въпроса — отворени, затворени и полузатворени — както и въпроси за определяне на тегловни коефициенти. Дизайнът позволява не само описание на практиките, но и оценка на относителната значимост на различни направления на болничния анализ.

Основна цел на анализа: диагностика на текущото състояние

В 88% от случаите диагностичният анализ се извършва, за да се установи текущото състояние на лечебното заведение. Това показва силно изразена диагностична и планираща функция, но не непременно системно измерване на напредъка спрямо предварително формулирани стратегически цели.

Кой инициира анализа

Най-честият повод е изискване на висшестоящи органи — 70% от отговорите. Това показва, че значителна част от анализа се стимулира отвън — чрез отчетност, контрол или административни изисквания — вместо да бъде изцяло интегриран като постоянен вътрешен инструмент за управление.

Доминиращи направления: медицина и финанси

Двете водещи направления при анализа на вътрешния потенциал са медицинската дейност — 21% и финансовата дейност — 17%. Те имат логично централно място, но сами по себе си не дават достатъчно многомерна картина за качеството на управлението, пациентската перспектива, човешките ресурси, процесите и стратегическото развитие.

Пациентът: разминаване между теория и практика

Един от най-съществените изводи е разминаването между теоретичните модели и реалната практика по отношение на мястото на пациента. Съвременните performance frameworks поставят клиентската/пациентската перспектива сред ключовите измерения, докато в изследваните болници тя остава по-слабо интегрирана в диагностичния анализ.

Това е ранна емпирична индикация за дефицит, който по-късно се превръща в централен въпрос в системите за patient-centred care и hospital performance assessment.

Основният управленски дефицит

Диагностичният анализ се използва за планиране на бъдещи действия, но не се обвързва достатъчно системно с проверка на степента, в която са постигнати целите от бизнес плановете и стратегиите за управление.

Така се получава разрив между измерване и стратегия: организацията анализира състоянието си, но не винаги използва същите показатели като механизъм за проследяване на стратегическото изпълнение.

Управленско значение

• показателите трябва да бъдат избирани според целите, а не само според наличността на данни;
• анализът трябва да проследява както текущото състояние, така и напредъка към стратегическите цели;
• пациентската перспектива трябва да бъде интегрирана наред с медицинската и финансовата;
• резултатите от анализа трябва да водят до конкретни управленски действия;
• диагностичният анализ следва да бъде постоянен вътрешен управленски процес, а не само реакция на външни изисквания.

Основни приноси

• представя емпирични данни от 109 болници и 412 специалисти за реалното използване на диагностичния анализ;
• количествено очертава неговите водещи цели и направления;
• идентифицира доминиращата роля на медицинските и финансовите показатели;
• откроява недостатъчното място на пациента в реалната практика;
• формулира ключовия проблем за липсващата връзка между анализ, бизнес план и стратегическо изпълнение;
• аргументира необходимостта от по-балансирана и стратегически ориентирана система от показатели.

Заключение

Българските болници използват диагностичния анализ широко, но основно като средство за установяване на текущото състояние и планиране на последващи действия. За да се превърне в пълноценен инструмент за управление на ефективността, анализът трябва да бъде пряко свързан с целите на лечебното заведение, бизнес плановете и управленската стратегия.

Най-същественият преход е от „какво е състоянието?“ към „доколко постигаме поставените цели и защо?“ — именно тази връзка превръща показателите от отчетни данни в управленски инструмент.

Научни ключови думи