Най-често използвани показатели за анализ на дейността на българските болници

Въведение

Преобразуването на болниците в самостоятелни икономически субекти и ограничените ресурси поставят управлението пред необходимостта да измерва не само финансовите резултати, а цялостното организационно представяне. Управлението, основано на доказателства, предполага показатели, които позволяват да се проследят ефективност, качество, ресурси, вътрешна среда и влияние на външните фактори.

Публикацията изследва как това действително се прави в българските болници — кои направления се анализират, защо се извършва анализът, кой го инициира и кои са основните практически затруднения.

Цел

Да се анализира съществуващата практика за изследване на ефективността и управлението на лечебните заведения за болнична помощ в България и да се установят най-често използваните показатели и направления за диагностичен анализ.

Материал и методи

Проведено е емпирично анкетно проучване с 25 въпроса през периода 2005–2008 г. Проучването обхваща 109 болници, представляващи приблизително 38% от лечебните заведения за болнична помощ в страната, и 412 респонденти от управленския, административния и медицинския персонал.

Над 92% от анкетираните имат практически опит в изготвянето на анализи на болничната дейност, което прави резултатите особено релевантни към реалната управленска практика.

Защо болниците извършват анализ

Най-честата цел е установяване на текущото състояние — 88%. 47% посочват потвърждаване на приоритети. Анализите се използват и при подготовката на периодични отчети, бизнес планове и организационни стратегии.

Решението за извършване на анализ най-често произтича от изискване на висшестоящи органи — 70%, но значителен дял се основава и на собствена управленска преценка — 57%. Това показва едновременно регулаторна и вътрешноуправленска мотивация.

Кои области на вътрешния потенциал се анализират най-често

В анализа на вътрешната среда водещи са медицинската дейност — 20.7% и финансовото състояние — 17.3%. Следват техническите ресурси, информационните системи, доставчиците и човешките ресурси.

Това разпределение показва силен фокус върху непосредствената клинична дейност и финансите, докато организационни и stakeholder измерения остават по-слабо развити.

Удовлетвореност на персонала и пациентите

Анализът на удовлетвореността на персонала — 6.0% се провежда по-често от анализа на удовлетвореността на пациентите — 4.7%. И двата показателя обаче имат относително ограничено присъствие спрямо медицинските и финансовите измерения.

Това е важен дефицит от гледна точка на съвременните multidimensional performance frameworks, в които пациентският опит и ангажираността на персонала са ключови компоненти.

Анализ на външната среда

93% от болниците проследяват микросредата — конкуренти, потребители и доставчици. 88% анализират и макросредата, предимно на национално ниво: здравно състояние на населението, здравна система, социално-икономически и демографски фактори.

Така практиката показва широко признаване на влиянието на външната среда, макар то невинаги да е свързано последователно със стратегията и използваните показатели.

Основни трудности

Сред най-съществените пречки са липсата на средства за външни консултанти, липсата на програма и единна методика за анализ и затрудненията при превръщането на аналитичните резултати в конкретни мерки за подобрение.

Този резултат е особено важен: проблемът не е само в наличието на данни, а в липсата на стандартизирана логика, която да свързва показатели, цели, интерпретация и управленско действие.

Какво показва профилът на използваните показатели

• болничният анализ е широко разпространен, но е концентриран около медицинска дейност и финанси;
• пациентската перспектива и удовлетвореността на персонала са по-слабо представени;
• болниците следят външната среда, но липсва единен модел за интегрирането ѝ със стратегическите цели;
• регулаторните изисквания са основен стимул, но повече от половината респонденти посочват и собствена управленска инициатива;
• основният методологичен дефицит е липсата на унифицирана система за performance measurement.

Основни приноси

• представя емпирична картина на диагностичния анализ в 109 български болници;
• включва мнението на 412 специалисти, пряко свързани с болничната дейност;
• количествено очертава водещите цели и направления на анализа;
• идентифицира дисбаланс между клинично-финансовите и stakeholder измеренията;
• показва високо ниво на анализ на външната среда — 93% за микросреда и 88% за макросреда;
• аргументира необходимостта от единна стандартизирана методика за оценка на ефективността и управлението.

Заключение

Диагностичният анализ е познат и широко използван в българските болници, но практиката остава фрагментирана. Преобладават показатели за медицинската дейност и финансовото състояние, докато пациентите, персоналът и стратегическата интеграция са по-слабо застъпени.

Необходима е единна, стандартизирана и многомерна методика, която да осигурява съпоставимост, да свързва показателите със стратегическите цели и да превръща резултатите от анализа в конкретни управленски решения и мерки за подобрение.

Научни ключови думи